Почитаме Баба Марта – символ на здраве и жизненост. Честит празник!
На този празник всеки подарява на околните си специфичен талисман, наименуван мартеница, за здраве и мощ през идната година.
Мартениците се създават единствено за 1 март, когато съгласно българския народ стартира новата стопанска година.
На 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец.
Те се носят или до 9 март – църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март – Благовещение.
Мартеницата може да се смъкна и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.
Мартениците са направени задължително от два пресукани конци – червен и бял.
В някои региони на страната конците са единствено червени, в други – многоцветни, само че с преобладаващо алено.
Този цвят съгласно националното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко създание.
Белият цвят символизира чистотата, невинността и насладата.
В българските традиции бялото е и знак за хубост, а аленото е цвят на жизнеспособност, на здраве и обич, на успеха, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора,
дамата на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух минал Дунава и разкрил за българите земите към Балкана.
Ахинора дълго чакала своя обичан и най-после завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да съобщи посланието й за здраве и обич.
Този стародавен, най-вероятно езически бит, се счита за уникална българска традиция, въпреки че в леко изменен тип участва и в Румъния.
Там мартеницата се назовава „ марцишор “ и се носи единствено от дами, а в Северна Гърция я носят единствено децата като гривна, направена от извит бял и червен конец.
Обичаят се пази и в околните страни, където са се преселвали българите през вековете – отбелязва се в южните елементи на Молдова, където живеят етнически българи.
Интересни са и обичаите у нас, свързани с мартениците.
В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка стопанка мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, „ с цел да разсмее Баба Марта “.
В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват алена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка.
В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от фамилията, се облича напълно в червени горни облекла.
Оттук идва и националната визия, че Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с алена кърпа, обута в червени чорапи.
Мартениците се създават единствено за 1 март, когато съгласно българския народ стартира новата стопанска година.
На 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец.
Те се носят или до 9 март – църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март – Благовещение.
Мартеницата може да се смъкна и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.
Мартениците са направени задължително от два пресукани конци – червен и бял.
В някои региони на страната конците са единствено червени, в други – многоцветни, само че с преобладаващо алено.
Този цвят съгласно националното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко създание.
Белият цвят символизира чистотата, невинността и насладата.
В българските традиции бялото е и знак за хубост, а аленото е цвят на жизнеспособност, на здраве и обич, на успеха, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора,
дамата на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух минал Дунава и разкрил за българите земите към Балкана.
Ахинора дълго чакала своя обичан и най-после завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да съобщи посланието й за здраве и обич.
Този стародавен, най-вероятно езически бит, се счита за уникална българска традиция, въпреки че в леко изменен тип участва и в Румъния.
Там мартеницата се назовава „ марцишор “ и се носи единствено от дами, а в Северна Гърция я носят единствено децата като гривна, направена от извит бял и червен конец.
Обичаят се пази и в околните страни, където са се преселвали българите през вековете – отбелязва се в южните елементи на Молдова, където живеят етнически българи.
Интересни са и обичаите у нас, свързани с мартениците.
В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка стопанка мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, „ с цел да разсмее Баба Марта “.
В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват алена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка.
В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от фамилията, се облича напълно в червени горни облекла.
Оттук идва и националната визия, че Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с алена кърпа, обута в червени чорапи.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ